Nov 29, 2014, 9:25 PM

Онези дни 

  Poetry » Other
352 0 0

Да бъдеш малък в света голям,
свил в юмруче светулка жива,
какво богатство е това, аз знам,
бих искал тайно да ви опиша.

 

Днес, когато мога да вървя
и словесни плетки да преплитам,
когато най-много мисля в самота
като птиците политам.

 

Гордея се затуй, че пея,
че тревите слушат ме в захлас,
че когато взирам се в небето
ще видя слънце в този час.

 

А още помня дивите години,
в които тичах бос по горещия асфалт,
и с пръсти в пясъка чертаех линии,
за времето си чист трактат.

 

И така годините вървяха тихо,
блъскайки се в секунда пет,
сезони сменяха се унило,
а детето в мен продължи напред.

© Николай All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??