1 may 2014, 12:00

Онези две

  Poesía
734 1 10

Две високи думи – чак до гърлото.
Трудно се изричат, трудно премълчават.
Тежки думи – камъни за хвърляне,
затова мълча, мълча и ги сподавям.
Давя ги в погрешните си избори,
стискам зъби, та дано ги задуша,
крия ги от срам на тъмно в избите
на уплашената си от тях душа.

Две високи думи – чак до Господа.
Как да ги призная? Как да ги спестя?
Цяла оболена съм от носене -
думи две, а как неистово болят...
Колко искам те да бъдат минало.
Няма начин – тебе ти е безразлично,
че лежа под думите зарината
и мълча онези две – че те обичам.

  Р.Д.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря ви за коментарите!
  • Страхотна творба. Вече ми е любимо. Браво!
  • Разкошен стих. Поздравявам те, Радост. И аз съм ги премълчавала онези двете.
  • Хубаво и истинско стихотворение. Развълнуван съм и те поздравявам за написаното, Радост. Майсторски стих!
    Но понеже все пак става дума за две думи, не мислиш ли, че финалният ред допуска и редакцията:

    "и мълча онези две – че "теб обичам" ?

    Честити празници и ти желая много, много нови хубави стихотворения!

    Искрено твой: Младен Мисана
  • Толкова истинско!Аплодисменти!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...