1 may 2014, 12:00

Онези две 

  Poesía
544 1 10

Две високи думи – чак до гърлото.
Трудно се изричат, трудно премълчават.
Тежки думи – камъни за хвърляне,
затова мълча, мълча и ги сподавям.
Давя ги в погрешните си избори,
стискам зъби, та дано ги задуша,
крия ги от срам на тъмно в избите
на уплашената си от тях душа.

Две високи думи – чак до Господа.
Как да ги призная? Как да ги спестя?
Цяла оболена съм от носене -
думи две, а как неистово болят...
Колко искам те да бъдат минало.
Няма начин – тебе ти е безразлично,
че лежа под думите зарината
и мълча онези две – че те обичам.

 
Р.Д.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??