Онези две
729
1
10
Две високи думи – чак до гърлото.
Трудно се изричат, трудно премълчават.
Тежки думи – камъни за хвърляне,
затова мълча, мълча и ги сподавям.
Давя ги в погрешните си избори,
стискам зъби, та дано ги задуша,
крия ги от срам на тъмно в избите
на уплашената си от тях душа.
Две високи думи – чак до Господа.
Как да ги призная? Как да ги спестя?
Цяла оболена съм от носене -
думи две, а как неистово болят...
Колко искам те да бъдат минало.
Няма начин – тебе ти е безразлично,
че лежа под думите зарината
и мълча онези две – че те обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
