14 jul 2010, 16:52

Онези, които не стават за домакини

  Poesía
801 0 6

http://www.youtube.com/watch?v=cdIcP12Kd5k&feature=related
<

Не съм от онези, романтичните.
Романи любовни не чета.
А още по-малко ги пиша.
И почти не вярвам в тях.

Не съм от онези, нежните.
В чужди ръце не се разтапям.
Ученическо въздишаща не поглеждам
и не обичам от дъното на душата си.

Не съм от онези, боготворящите.
Нямам в главата си нарисуван диван
със съпруг и две деца седящи.
Имам само плакати, тийнейджърско останали.

Най-малко съм от онези верните,
в захлас превъзнасящи, възлюбени.
Не съм от тези, на които доверяваш се безмерно.
Търси ме там, където душа си губил.

Аз съм от онези, грубите,
с които на гальовни имена не се говори,
които все очакваш, че не ни боли, като целуваш други,
с нас е секс, не губиш време в спорене.

Аз съм от онези, по дискотеките,
които не водиш по ресторанти,
защото и без това не даваме да платиш сметката,
за да си мъж. Нас не ни привлича комерсиалното.

Аз съм от онези, които не стават за домакини.
Не готвят, не чистят, не мечтаят за деца.
Повече порно от теб в компютъра си имаме
и щом се обърнеш, сме в чужди легла.


Аз съм от онези, които, когато обичат,
изгарят се до самоунищожение,
спират да дишат, през огън голи тичат,
но никога не са твое спасение.

И не обичаме от дъното на душата,
обичаме отвъд всички вселени,
докато не си направим вкаменен отпечатък.
И помним извечно, не просто до гроб.
Но това ти не знаеш за мене.


14.07.2010г.
гр. Сан Фернандо

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...