Онези, които не стават за домакини
http://www.youtube.com/watch?v=cdIcP12Kd5k&feature=related
<
Не съм от онези, романтичните.
Романи любовни не чета.
А още по-малко ги пиша.
И почти не вярвам в тях.
Не съм от онези, нежните.
В чужди ръце не се разтапям.
Ученическо въздишаща не поглеждам
и не обичам от дъното на душата си.
Не съм от онези, боготворящите.
Нямам в главата си нарисуван диван
със съпруг и две деца седящи.
Имам само плакати, тийнейджърско останали.
Най-малко съм от онези верните,
в захлас превъзнасящи, възлюбени.
Не съм от тези, на които доверяваш се безмерно.
Търси ме там, където душа си губил.
Аз съм от онези, грубите,
с които на гальовни имена не се говори,
които все очакваш, че не ни боли, като целуваш други,
с нас е секс, не губиш време в спорене.
Аз съм от онези, по дискотеките,
които не водиш по ресторанти,
защото и без това не даваме да платиш сметката,
за да си мъж. Нас не ни привлича комерсиалното.
Аз съм от онези, които не стават за домакини.
Не готвят, не чистят, не мечтаят за деца.
Повече порно от теб в компютъра си имаме
и щом се обърнеш, сме в чужди легла.
Аз съм от онези, които, когато обичат,
изгарят се до самоунищожение,
спират да дишат, през огън голи тичат,
но никога не са твое спасение.
И не обичаме от дъното на душата,
обичаме отвъд всички вселени,
докато не си направим вкаменен отпечатък.
И помним извечно, не просто до гроб.
Но това ти не знаеш за мене.
14.07.2010г.
гр. Сан Фернандо
© Събина Брайчева All rights reserved.
