Тя е от онези момичета,
за които се пишат стихове.
От онези любовни и дълги
за отчайващо влюбване.
Настанява се в мислите ти,
в сърцето ти, губиш разсъдък.
Луташ се, търсещ я
и друго не те интересува.
Влюбиш ли се късно е вече.
Взима дори и съня ти.
Дали е до теб или далече
за миг не е вън от ума ти.
Причинява десетки щети.
Помита те като ураган,
но за теб сладко боли и
си казваш "аз сам си избрах".
Съсипва те ако я изгубиш.
Не искаш да чувстваш.
Не искаш пак да се влюбиш.
Непонятно е всяко изкуство.
Какво да направиш се чудиш.
Неразумен е допирът с нея,
погледът двойно дори.
Разговор? По-добре да онемееш.
А тя вътре в тебе гори.
Леко пламти,но не догаря,
оставила неизлечими следи.
Дни и месеци минават,
но копнежът все така си стои.
Тя е от онези момичета,
които никога не забравяш
винаги неразумно обичани,
за които всичко оставяш.