31 окт. 2014 г., 13:55

Онези момичета

782 1 1

Тя е от онези момичета,
за които се пишат стихове.
От онези любовни и дълги
за отчайващо влюбване.
Настанява се в мислите ти,
в сърцето ти, губиш разсъдък.
Луташ се, търсещ я
и друго не те интересува.
Влюбиш ли се късно е вече.
Взима дори и съня ти.
Дали е до теб или далече
за миг не е вън от ума ти.
Причинява десетки щети.
Помита те като ураган,
но за теб сладко боли и
си казваш "аз сам си избрах".
Съсипва те ако я изгубиш.
Не искаш да чувстваш.
Не искаш пак да се влюбиш.
Непонятно е всяко изкуство.
Какво да направиш се чудиш.
Неразумен е допирът с нея,
погледът двойно дори.
Разговор? По-добре да онемееш.
А тя вътре в тебе гори.
Леко пламти,но не догаря,
оставила неизлечими следи.
Дни и месеци минават,
но копнежът все така си стои.
Тя е от онези момичета,
които никога не забравяш
винаги неразумно обичани,
за които всичко оставяш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...