20 dic 2006, 14:07

Онези нощи

  Poesía
1.1K 0 6
Сънувам нощите във тишина родени,
повити в пелени от призрачна мъгла,
където небеса студени
покриват спящата земя.
Сънувам жертвени огньове,
безмълвни ледени слова,
бледата Луна изгаря
посмелите да бродят в пустошта.
Сънувам вятъра танцуващ -
насилник луд и заслепен,
оплитащ се в коси и клони,
играещ всеки път със мен.
Сънувам тези сънища потайни,
звездите-бисери във черен тюл
изгаснали са вече безвъзвратно -
въглени в огнището на Юл.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роксана Медичи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...