Dec 20, 2006, 2:07 PM

Онези нощи

  Poetry
1.1K 0 6
Сънувам нощите във тишина родени,
повити в пелени от призрачна мъгла,
където небеса студени
покриват спящата земя.
Сънувам жертвени огньове,
безмълвни ледени слова,
бледата Луна изгаря
посмелите да бродят в пустошта.
Сънувам вятъра танцуващ -
насилник луд и заслепен,
оплитащ се в коси и клони,
играещ всеки път със мен.
Сънувам тези сънища потайни,
звездите-бисери във черен тюл
изгаснали са вече безвъзвратно -
въглени в огнището на Юл.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роксана Медичи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...