Dec 20, 2006, 2:07 PM

Онези нощи

  Poetry
1.1K 0 6
Сънувам нощите във тишина родени,
повити в пелени от призрачна мъгла,
където небеса студени
покриват спящата земя.
Сънувам жертвени огньове,
безмълвни ледени слова,
бледата Луна изгаря
посмелите да бродят в пустошта.
Сънувам вятъра танцуващ -
насилник луд и заслепен,
оплитащ се в коси и клони,
играещ всеки път със мен.
Сънувам тези сънища потайни,
звездите-бисери във черен тюл
изгаснали са вече безвъзвратно -
въглени в огнището на Юл.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роксана Медичи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...