21 mar 2010, 20:50

Онзи мъж 

  Poesía
5.0 / 7
1320 0 14

Онзи мъж  моли все дъжда за дъщеря.

Той няма име, нито път, за да проходи.

И откакто го има, все седи сам на брега

и прилича на юни, ала без хората.


И прилича почти на секундова буря,

дето миг само ще живееш със нея.

След това ще събираш останки, а другото

ще опитваш да пазиш и ще немееш.


Онзи мъж я очаква все пак  да изгрее -

на брега на морето, точно там под звездите.

Да целува страните ù. После да ù попее.

Да събира във шепи, тайно, сълзите.


Все  рисува очите ù - две  детелини

върху пясъка, слънцето... като мираж.

Тя е негова лодка, спасителна диря.

И чрез нея намира сърцето си алено - мак.


Този мъж я очаква до днес. И говори

само с няколко риби и южния вятър.

Все поглежда небето. На Господ се моли.

И надеждата чака да приседне оттатък.

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas