Онзи мъж
Онзи мъж моли все дъжда за дъщеря.
Той няма име, нито път, за да проходи.
И откакто го има, все седи сам на брега
и прилича на юни, ала без хората.
И прилича почти на секундова буря,
дето миг само ще живееш със нея.
След това ще събираш останки, а другото
ще опитваш да пазиш и ще немееш.
Онзи мъж я очаква все пак да изгрее -
на брега на морето, точно там под звездите.
Да целува страните ù. После да ù попее.
Да събира във шепи, тайно, сълзите.
Все рисува очите ù - две детелини
върху пясъка, слънцето... като мираж.
Тя е негова лодка, спасителна диря.
И чрез нея намира сърцето си алено - мак.
Този мъж я очаква до днес. И говори
само с няколко риби и южния вятър.
Все поглежда небето. На Господ се моли.
И надеждата чака да приседне оттатък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
