Онзи мъж моли все дъжда за дъщеря.
Той няма име, нито път, за да проходи.
И откакто го има, все седи сам на брега
и прилича на юни, ала без хората.
И прилича почти на секундова буря,
дето миг само ще живееш със нея.
След това ще събираш останки, а другото
ще опитваш да пазиш и ще немееш.
Онзи мъж я очаква все пак да изгрее -
на брега на морето, точно там под звездите.
Да целува страните ù. После да ù попее.
Да събира във шепи, тайно, сълзите. ...