20 jun 2007, 12:58

Опарих се

  Poesía
1.2K 0 3
 

Като красива нощна пеперуда

кръжах над огъня..пламтях

опарих се..

каква забуда

а всъщност цяла изгорях..

Не се разкайвам

и не струва

сълзите си да пропилявам

с одеждата си бяла се сбогува

един мираж..

Зад себе си затварям

врата на мигове красиви

и тази с топлите прегръдки

целувките по устните лъжливи

и си отивам с плахи стъпки..

А огъня??

Навярно още там гори..

и чака нова пеперуда

от мене не останаха следи..

Отварям страницата друга..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...