20 jun 2007, 12:58

Опарих се

  Poesía
1.2K 0 3
 

Като красива нощна пеперуда

кръжах над огъня..пламтях

опарих се..

каква забуда

а всъщност цяла изгорях..

Не се разкайвам

и не струва

сълзите си да пропилявам

с одеждата си бяла се сбогува

един мираж..

Зад себе си затварям

врата на мигове красиви

и тази с топлите прегръдки

целувките по устните лъжливи

и си отивам с плахи стъпки..

А огъня??

Навярно още там гори..

и чака нова пеперуда

от мене не останаха следи..

Отварям страницата друга..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зл Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...