Описание на фалшивото повествование

...
Фалшивото се блъска с гром в стените 
на ограден зид от чиста простота.
Благочестив да бъда! - издигнат лозунгът на вси'те, подушили просташка суетня.

Денят познава се от сутринта,
и слънцето за всеки грее,
но някой не е спал, 
крои влиятелно да зее.
        
Ненаситна незадоволеност с
опора в пепелява образованост,
Фалшивото проправя пътя си на воля
с неосъзната жажда - гледа и диктува, никого не моли.

Душата - мрачна и самотна,
доволна само ако е над всички и всякога, над всичко на върха.
Каква полза от туй проклето нещо,
отдадено на личната си правота?!

Фалшивото краде доверие, надежда, 
отрова впило с хитрите си пипала.
Облича се с изискани одежди,
окичило в проблясък разни нещица,
гримирано и фоново изглежда с лице на благост, тих тон, непринуденост,
самата доброта...
То, за себе си, не е виновно, че хора с предразсъдъци, точно него, намерили да позорят.

Раздаваща се откровеност - церемониален фарс, 
мери според своята отдаденост 
и респектира, заради изтъкнатата си всевъзможност.

Не е длъжник, 
не чакай парс' ,
ще те подмине щом не си му нужен.

Фалшивото пълзи,
и с кротост то се вмъква,
не пита,
ще те потупа по гърба, съвсем за малко,
после ще те срита.

                   Красимира Генева