24.07.2025 г., 19:34

Описание на фалшивото повествование

151 0 0


...
Фалшивото се блъска с гром в стените 
на ограден зид от чиста простота.
Благочестив да бъда! - издигнат лозунгът на вси'те, подушили просташка суетня.

 

Денят познава се от сутринта,
и слънцето за всеки грее,
но някой не е спал, 
крои влиятелно да зее.
        
Ненаситна незадоволеност с
опора в пепелява образованост,
Фалшивото проправя пътя си на воля
с неосъзната жажда - гледа и диктува, никого не моли.

 

Душата - мрачна и самотна,
доволна само ако е над всички и всякога, над всичко на върха.
Каква полза от туй проклето нещо,
отдадено на личната си правота?!

 

Фалшивото краде доверие, надежда, 
отрова впило с хитрите си пипала.
Облича се с изискани одежди,
окичило в проблясък разни нещица,
гримирано и фоново изглежда с лице на благост, тих тон, непринуденост,
самата доброта...
То, за себе си, не е виновно, че хора с предразсъдъци, точно него, намерили да позорят.

 

Раздаваща се откровеност - церемониален фарс, 
мери според своята отдаденост 
и респектира, заради изтъкнатата си всевъзможност.


Не е длъжник, 
не чакай парс' ,
ще те подмине щом не си му нужен.

Фалшивото пълзи,
и с кротост то се вмъква,
не пита,
ще те потупа по гърба, съвсем за малко,
после ще те срита.

 

                   Красимира Генева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...