Светът раним, 

във вериги окован,

носи се из дълбини на океан,

в ожесточен двубой срещу мрака се изправя,

а веригaта все по-тежка става...

Светъл лъч светлина,

път пробива си през тъмнината,

но уви, не успя – мракът в съюз е с мъглата.

Зловещ сценарий се явява,

но с избодени очи,

ум замъглен – той неуловим остава,

нечут, не видян...

Опит да изплува, 

но повален отново и ранен,

и пак нечут,

сълзите невидени,

слели се с водата...

Навици да плува – забравил,

дали ще изплува – едва ли?!

Над водата, ярко слънце чака го,

небе светло-синьо, чисто,

а той опитва...

пак, и пак, и пак, и пак...

Падението продължава,

вече е все едно ще успее ли?!

Знаейки, че с дружните си сили

той ще го направи,

но отново раздвоен;

той загива, загива...