Feb 10, 2011, 7:37 PM

Опит

  Poetry » Other
900 0 1

Светът раним, 

във вериги окован,

носи се из дълбини на океан,

в ожесточен двубой срещу мрака се изправя,

а веригaта все по-тежка става...

Светъл лъч светлина,

път пробива си през тъмнината,

но уви, не успя – мракът в съюз е с мъглата.

Зловещ сценарий се явява,

но с избодени очи,

ум замъглен – той неуловим остава,

нечут, не видян...

Опит да изплува, 

но повален отново и ранен,

и пак нечут,

сълзите невидени,

слели се с водата...

Навици да плува – забравил,

дали ще изплува – едва ли?!

Над водата, ярко слънце чака го,

небе светло-синьо, чисто,

а той опитва...

пак, и пак, и пак, и пак...

Падението продължава,

вече е все едно ще успее ли?!

Знаейки, че с дружните си сили

той ще го направи,

но отново раздвоен;

той загива, загива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Горан Гретски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...