Опит за летене
Ти искаш нещо малко и така ненужно сякаш,
завинаги да си отиде.
То няма как да израсте и точно туй го прави
толкова ранимо.
Но не за мен. И как без него ще живея.
Е, свиква се, нали!
А в някой ден лъжовен отново връща се
и споменът от него тъй боли!
Когато радостта е с теб несподелена,
каква е тя, какъв във нея ще съм аз.
Един чаровник жалък, който вика своя час.
Във който Пловдив бе в краката ни.
А аз бях склонен да летя.
И твоята усмивка тъй красива!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Любомир Николов Todos los derechos reservados
