lubara (Любомир Николов)
204 782
Dec 16, 2009, 9:20 AM

Опит за летене 

  Poetry » White poetry
1104 0 8

Ти искаш нещо малко и така ненужно сякаш,
завинаги да си отиде.

То няма как да израсте и точно туй го прави
толкова ранимо.

Но не за мен. И как без него ще живея.
Е, свиква се, нали!

А в някой ден лъжовен отново връща се
и споменът от него тъй боли!

Когато радостта е с теб несподелена,
каква е тя, какъв във нея ще съм аз.

Един чаровник жалък, който вика своя час.
Във който Пловдив бе в краката ни.

А аз бях склонен да летя.
И твоята усмивка тъй красива!

 

© Любомир Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ( Капка ) , здравей, как си ? Поздрави !
  • Загадъчно, неизказано, красиво, не само добър белетрист, но и добър поет!
  • ( Ангел ), раждат се неочаквано и така се посрещат понякога, повече, отколкото сме мислили ! Поздрави !
  • Красив и много фин стих!
    Поздравления!
  • ( Галена ), тогава да полетим заедно и с това стихотворение.
    -- Ти го знаеш - стихотворение
    Нашата любов е
    необяснима .
    Нашата любов е
    необозрима .
    Нашата любов е
    неосъществима .

    И пак е силна
    с тази си малка рима .
    Понякога и
    за двамата е ранима .
    Но сме съгласни,
    въпреки това да я има .

    ( Мариан ) , много ти благодаря! Поздрави !
  • Харесвам поезията ти! Много фино, кротко и щедро чувство - това, което идва с мъдростта на времето и слага романтично - носталгичния ореол на най-красивите ни спомени." А аз бях склонен да летя."
    Мисля, че си осъществил този полет! Със стиховете си!
  • Това ми хареса. Но има нещо , което ще уточним с PR-ът на четири очи.
    Нали затова сме тандем! Поздрави, Весислава, и благодаря!
  • След като Рая влиза в залата PR-ът на Любара иска да придаде допълнителна емоционалност на ситуацията и казва: "Дами и господа, трудно е да се пише проза, но оитвали ли сте поезия? Човекът /подчертава главното Ч с подходяща интонация/, събрал ни заедно тази вечер, е излял душата си неведнъж и в рими . За да се убедите, ще ви прочета неговия стих "Опит за летене"
    /неволни сълзи се стичат по страните на Рая, а Любара й целува ръка/
    К Р А Й
Random works
: ??:??