22 mar 2011, 10:11

Опит за летене

918 0 2

След доста продължителна житейска подготовка,

намерих си логична и практична обосновка,

на идея да започна да строя ракета

и с нея да летя в небето.

 

Събрах набързо всички части,

с размах замазах всички срасти

и спретнах хубава ракета,

сякаш бе от НАСА взета.

 

Понесох се с ракетата нагоре,

там от високо гледах всички хора

и обикалях в орбита околоземна

с години. Ала една подробност дребна,

 

забравих – че животът на земята

тече си бързо, времето отмята

и като горе свърши ми горивото,

ще трябва да се върна долу в дивото...

 

Добре, но след години в безтегловност

валидна е и следната условност,

че трудно е да крачиш по земята,

като олово ти тежат краката.

 

И хрумна ми нова идея такава,

да взема самолет да спретна тогава,

и с него да летя във небесата,

щом не ми се ходи по земята.

 

Но този опит също не сполучи

и във последствие това научих,

така високо, като със ракета,

не може да се вдига самолета...

 

Сега реших да ходя по земята,

е, малко трудно мърдам си краката,

дано да почна да се движа като всички,

а не със инвалидната количка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дончо Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "тялото за стъпване, душата за летене"
    ти е напомнила Дарена.
    Същия ще е и моят коментар,
    дано да имаш смелост за летене, подарена като дар.
  • Човек и за ходене, и за летене способности има,
    във всеки момент своя избор би могъл да взима.
    За това човеците на две сме разделени:
    тялото за стъпване, душата за летене

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....