22.03.2011 г., 10:11

Опит за летене

921 0 2

След доста продължителна житейска подготовка,

намерих си логична и практична обосновка,

на идея да започна да строя ракета

и с нея да летя в небето.

 

Събрах набързо всички части,

с размах замазах всички срасти

и спретнах хубава ракета,

сякаш бе от НАСА взета.

 

Понесох се с ракетата нагоре,

там от високо гледах всички хора

и обикалях в орбита околоземна

с години. Ала една подробност дребна,

 

забравих – че животът на земята

тече си бързо, времето отмята

и като горе свърши ми горивото,

ще трябва да се върна долу в дивото...

 

Добре, но след години в безтегловност

валидна е и следната условност,

че трудно е да крачиш по земята,

като олово ти тежат краката.

 

И хрумна ми нова идея такава,

да взема самолет да спретна тогава,

и с него да летя във небесата,

щом не ми се ходи по земята.

 

Но този опит също не сполучи

и във последствие това научих,

така високо, като със ракета,

не може да се вдига самолета...

 

Сега реших да ходя по земята,

е, малко трудно мърдам си краката,

дано да почна да се движа като всички,

а не със инвалидната количка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дончо Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "тялото за стъпване, душата за летене"
    ти е напомнила Дарена.
    Същия ще е и моят коментар,
    дано да имаш смелост за летене, подарена като дар.
  • Човек и за ходене, и за летене способности има,
    във всеки момент своя избор би могъл да взима.
    За това човеците на две сме разделени:
    тялото за стъпване, душата за летене

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...