22 мар. 2011 г., 10:11

Опит за летене

919 0 2

След доста продължителна житейска подготовка,

намерих си логична и практична обосновка,

на идея да започна да строя ракета

и с нея да летя в небето.

 

Събрах набързо всички части,

с размах замазах всички срасти

и спретнах хубава ракета,

сякаш бе от НАСА взета.

 

Понесох се с ракетата нагоре,

там от високо гледах всички хора

и обикалях в орбита околоземна

с години. Ала една подробност дребна,

 

забравих – че животът на земята

тече си бързо, времето отмята

и като горе свърши ми горивото,

ще трябва да се върна долу в дивото...

 

Добре, но след години в безтегловност

валидна е и следната условност,

че трудно е да крачиш по земята,

като олово ти тежат краката.

 

И хрумна ми нова идея такава,

да взема самолет да спретна тогава,

и с него да летя във небесата,

щом не ми се ходи по земята.

 

Но този опит също не сполучи

и във последствие това научих,

така високо, като със ракета,

не може да се вдига самолета...

 

Сега реших да ходя по земята,

е, малко трудно мърдам си краката,

дано да почна да се движа като всички,

а не със инвалидната количка...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дончо Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "тялото за стъпване, душата за летене"
    ти е напомнила Дарена.
    Същия ще е и моят коментар,
    дано да имаш смелост за летене, подарена като дар.
  • Човек и за ходене, и за летене способности има,
    във всеки момент своя избор би могъл да взима.
    За това човеците на две сме разделени:
    тялото за стъпване, душата за летене

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...