Хвърчах с колата към дома си... По пътя нямаше движение. Лениво реех мисълта си и изведнъж видях... знамение! Човек с криле над мен летеше, в шпалир от облаци - възглавници... И на дърветата шептеше мечтите си във танц бз граници... За миг настръхнах... Вцепених се... Душата ми напусна тялото... Със делтаплана извисих се на хоризонта чак до бялото... Усещах силно свободата... Отпивах от небесни извори... Но радио от Преизподнята ме стресна грубо с не'кви избори?