Sep 8, 2006, 12:46 PM

Опит за летене

  Poetry
1.2K 0 14
Хвърчах с колата към дома си...
По пътя нямаше движение.
Лениво реех мисълта си
и изведнъж видях... знамение!

Човек с криле над мен летеше,
в шпалир от облаци - възглавници...
И на дърветата шептеше 
мечтите си във танц бз граници...

За миг настръхнах... Вцепених се...
Душата ми напусна тялото...
Със делтаплана извисих се
на хоризонта чак до бялото...

Усещах силно свободата...
Отпивах от небесни извори...
Но радио от Преизподнята
ме стресна грубо с не'кви избори?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...