1 mar 2013, 23:52  

Опит за летене

796 0 2


Опит за летене

Душата ми - страхлива птица,
уплашена до смърт да полети,
затворена във свойта клетка златна,
наум опитваща се да крещи.

Но кой ли чува нейния отчаян писък? -
самотна и измъчена се пита тя.
Тя иска щастие отново да изпита,
отново да почувства любовта.

Че кой залъгва? Тя я чувства.
Не лъже вече себе си дори.
В един момент се мъчи да извика,
но болката я кара да мълчи.

И ето я надеждата, която
нашепва ù: "Опитай! Полети!
Не се предавай - може би ще дойде лято
и слънцето за теб ще заблести!"

Но душата тъжна се смалява,
надеждата - все по-далечена става.
И колко дълго още ще отрича,
че теб не спира да обича!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, аз съм съвсем начинаеща в писането на стихове. И като такава, много се радвам на позитивните коментари...
  • Поздрав за темата и стиха!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...