1.03.2013 г., 23:52  

Опит за летене

791 0 2


Опит за летене

Душата ми - страхлива птица,
уплашена до смърт да полети,
затворена във свойта клетка златна,
наум опитваща се да крещи.

Но кой ли чува нейния отчаян писък? -
самотна и измъчена се пита тя.
Тя иска щастие отново да изпита,
отново да почувства любовта.

Че кой залъгва? Тя я чувства.
Не лъже вече себе си дори.
В един момент се мъчи да извика,
но болката я кара да мълчи.

И ето я надеждата, която
нашепва ù: "Опитай! Полети!
Не се предавай - може би ще дойде лято
и слънцето за теб ще заблести!"

Но душата тъжна се смалява,
надеждата - все по-далечена става.
И колко дълго още ще отрича,
че теб не спира да обича!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, аз съм съвсем начинаеща в писането на стихове. И като такава, много се радвам на позитивните коментари...
  • Поздрав за темата и стиха!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...