Mar 1, 2013, 11:52 PM  

Опит за летене

  Poetry » Love
793 0 2


Опит за летене

Душата ми - страхлива птица,
уплашена до смърт да полети,
затворена във свойта клетка златна,
наум опитваща се да крещи.

Но кой ли чува нейния отчаян писък? -
самотна и измъчена се пита тя.
Тя иска щастие отново да изпита,
отново да почувства любовта.

Че кой залъгва? Тя я чувства.
Не лъже вече себе си дори.
В един момент се мъчи да извика,
но болката я кара да мълчи.

И ето я надеждата, която
нашепва ù: "Опитай! Полети!
Не се предавай - може би ще дойде лято
и слънцето за теб ще заблести!"

Но душата тъжна се смалява,
надеждата - все по-далечена става.
И колко дълго още ще отрича,
че теб не спира да обича!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, аз съм съвсем начинаеща в писането на стихове. И като такава, много се радвам на позитивните коментари...
  • Поздрав за темата и стиха!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...