Horizonta (Емо)
28 245
3 ago 2007, 22:35

Опит за портрет... 

  Poesía
894 0 8
 

                На    Н.

           (опит за портрет)


Ти виждаш чуждите неволи,

а свойте тихичко болиш,

в любовта живееш произволи,

енергия изобщо не пестиш.


После кротко ближеш рани

с мисъл пак за новата любов,

но, кажете ми, чии животи са живяни,

щом нямат рани от любов.


Понякога говориш с тишината

за минали и бъдещи неща,

понякога си над водата,

понякога обичаш самота.


Понякога валиш минорно,

в сълзи обливаш своето лице,

духът ти крачи безпризорно

от теб до стотното сърце.


Понякога и приказно витаеш,

крещиш безмълвно твоята мечта,

ти все искаш толкоз да играеш,

себе си и другата ти същина.


Понякога не виждаш никой,

понякога и себе си дори,

зачеркваш лесно хора и моменти,

с които заедно си чертал мечти.


Така до следващото слънце,

така до новата любов

ще изживееш поредното си зрънце

от броеницата с начало и с off.

© Емо Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??