Опит за портрет...
На Н.
Ти виждаш чуждите неволи,
а свойте тихичко болиш,
в любовта живееш произволи,
енергия изобщо не пестиш.
После кротко ближеш рани
с мисъл пак за новата любов,
но, кажете ми, чии животи са живяни,
щом нямат рани от любов.
Понякога говориш с тишината
за минали и бъдещи неща,
понякога си над водата,
понякога обичаш самота.
Понякога валиш минорно,
в сълзи обливаш своето лице,
духът ти крачи безпризорно
от теб до стотното сърце.
Понякога и приказно витаеш,
крещиш безмълвно твоята мечта,
ти все искаш толкоз да играеш,
себе си и другата ти същина.
Понякога не виждаш никой,
понякога и себе си дори,
зачеркваш лесно хора и моменти,
с които заедно си чертал мечти.
Така до следващото слънце,
така до новата любов
ще изживееш поредното си зрънце
от броеницата с начало и с off.
© Емо All rights reserved.
