8 sept 2021, 20:53

Аз съм!

  Poesía » Otra
703 0 0

Цял живот главата ми държи я железен гръбнак
и никой и нищо не ще го разбие.
Душата ми е нежна и бяла,
но никое копие не ще я пробие.

 

Горда посрещам удари в гърдите,
не ме боли от ножове в гърба,
не се сломявам от предателства разни
и с финес се разхождам по ръба.

 

Не ожулвам колене, ни лакти дори,
когато немощна по чакълени улици се влача,
не ме погубвт вълните в морето, 
когато от чувства бездиханна се давя и плача.

 

Лешояди около мене летят,
но и мъртва на мърша аз незамирисвам.
Без пулс, без дъх и студена -
смъртният си акт неподписвам!

 

Аз съм всякога силна -
пред никой и нищо, никога не се предавам!
Каквото и да ми предложи живота
на дявола душата си не я продавам!!!

 

Не се страхувам - в ада ме пуснете -
ни тялото, ни светлината моя ще умре,
защото Аз съм Българска Царица
защитавана от всичките светии и богове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Natalie Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...