21 jun 2007, 21:19

ОПИТ ЗА РАЗМИСЪЛ

  Poesía
704 0 11
Животът казват, че приличал на врата,
отворена към някакво начало.
Проскърцваща от неизвестността,
а прагът и е първото стъпало.

И не пътека, нито дървен мост
преминем ли го, трябва да вървиме.
Животът е безкрайност от въпроси
и стъпала, изкачвани с години.

Едни проскърцват, други се трошат,
а следващото сякаш е последно.
Вратата е разтворена след нас
и зее като непрогледна бездна.

Но хлопне ли след нас със трясък тя,
аз зная, че ще се самозаключи.
Животът е отключена врата!
От прага почва всеки да се учи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен стих!
  • Невероятен стих, който провокира всеки един от нас да се замисли над смисъла на човешкия живот. Кара ни да стигнем до философското заключение, че всеки ден ние се учим да бъдем хора.Поздрави от мен!
  • Уникално вярно и истинско... Поздравления, приятелю!
  • Невероятно! За 40 секунди, между първия и последния ред, видях целия си живот. Ей, адаш, усещаш ли, че вече си ми слабост? Измежду всички похвали, които ми идват наум, избирам да те поздравя за брилянтния стил на това творение.
    Не се кахъри заради оня, дето пише н'ам к'ви си оценки, той не знае колко е нещастен. Айде да му стискаме палци да се опомни, горкият.
  • Много ми хареса, Вальо!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...