21 jun 2007, 21:19

ОПИТ ЗА РАЗМИСЪЛ

  Poesía
699 0 11
Животът казват, че приличал на врата,
отворена към някакво начало.
Проскърцваща от неизвестността,
а прагът и е първото стъпало.

И не пътека, нито дървен мост
преминем ли го, трябва да вървиме.
Животът е безкрайност от въпроси
и стъпала, изкачвани с години.

Едни проскърцват, други се трошат,
а следващото сякаш е последно.
Вратата е разтворена след нас
и зее като непрогледна бездна.

Но хлопне ли след нас със трясък тя,
аз зная, че ще се самозаключи.
Животът е отключена врата!
От прага почва всеки да се учи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен стих!
  • Невероятен стих, който провокира всеки един от нас да се замисли над смисъла на човешкия живот. Кара ни да стигнем до философското заключение, че всеки ден ние се учим да бъдем хора.Поздрави от мен!
  • Уникално вярно и истинско... Поздравления, приятелю!
  • Невероятно! За 40 секунди, между първия и последния ред, видях целия си живот. Ей, адаш, усещаш ли, че вече си ми слабост? Измежду всички похвали, които ми идват наум, избирам да те поздравя за брилянтния стил на това творение.
    Не се кахъри заради оня, дето пише н'ам к'ви си оценки, той не знае колко е нещастен. Айде да му стискаме палци да се опомни, горкият.
  • Много ми хареса, Вальо!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...