дю (Мира)
78 202
19 may 2007, 21:30

опит за розата 

  Poesía
1007 0 7
 

Слънцето на юни прегоряло,

бавно стара планина целува,

в танца ти ефирен виждам вятър

с рози закачливо да флиртува.


Сянката ти тънка и висока,

все едно, че роза се извива,

устните ти плътни и червени,

все едно от рози сок си пила.


В шепите, косите ти преливат

къдрави и гъсти -

сякаш цвят на роза съм притиснал

в грубите си пръсти.


Как ухаеш толкова прекрасно,

сякаш рози призори си брала,

де да може розата да пее -

твоя глас си би избрала.


Отведа ли те от твойта долина,

като роза ще увехнеш от слана...

                    
                      *

Ала вече щом погледна рози

твоя лик ще бъде този,

който ще си спомня.

© Мира Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • аха сетих се
  • Хубаво е!

    (Само имам малка забележка за Стара планина)
  • "сякаш цвят на роза съм притиснал

    в грубите си пръсти." Хе хе...това май трябваше да го каже друг...
    Хубав стих...ми като ние мъжете не можем нека дамите да ни подготвят думите Още веднъж поздравления
  • Много, много ви благодаря за топлите коментари, поздрави и усмивки.
  • Прекрасно е!Става за споменче!
    Като ходех още на училище си пишехме споменчета,с които след време,когато се разделим ще си спомняме един за друг!
    Поздравления!
  • Браво, Мира!
    Розата си е роза!
    Поздрави и розови усмивки!
  • Много е обичливо и красиво!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??