опит за розата
Слънцето на юни прегоряло,
бавно стара планина целува,
в танца ти ефирен виждам вятър
с рози закачливо да флиртува.
Сянката ти тънка и висока,
все едно, че роза се извива,
устните ти плътни и червени,
все едно от рози сок си пила.
В шепите, косите ти преливат
къдрави и гъсти -
сякаш цвят на роза съм притиснал
в грубите си пръсти.
Как ухаеш толкова прекрасно,
сякаш рози призори си брала,
де да може розата да пее -
твоя глас си би избрала.
Отведа ли те от твойта долина,
като роза ще увехнеш от слана...
*
Ала вече щом погледна рози
твоя лик ще бъде този,
който ще си спомня.
© Мира All rights reserved.
аха сетих се 
