опит за розата
Слънцето на юни прегоряло,
бавно стара планина целува,
в танца ти ефирен виждам вятър
с рози закачливо да флиртува.
Сянката ти тънка и висока,
все едно, че роза се извива,
устните ти плътни и червени,
все едно от рози сок си пила.
В шепите, косите ти преливат
къдрави и гъсти -
сякаш цвят на роза съм притиснал
в грубите си пръсти.
Как ухаеш толкова прекрасно,
сякаш рози призори си брала,
де да може розата да пее -
твоя глас си би избрала.
Отведа ли те от твойта долина,
като роза ще увехнеш от слана...
*
Ала вече щом погледна рози
твоя лик ще бъде този,
който ще си спомня.
© Мира All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
аха сетих се -
Хубаво е!
(Само имам малка забележка за Стара планина) -
"сякаш цвят на роза съм притиснал
в грубите си пръсти." Хе хе...това май трябваше да го каже друг...
Хубав стих...ми като ние мъжете не можем нека дамите да ни подготвят думите Още веднъж поздравления
-
Много, много ви благодаря за топлите коментари, поздрави и усмивки.
-
Прекрасно е!Става за споменче!
Като ходех още на училище си пишехме споменчета,с които след време,когато се разделим ще си спомняме един за друг!
Поздравления! -
Браво, Мира!
Розата си е роза!
Поздрави и розови усмивки! -
Много е обичливо и красиво!
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
