опит за розата
Слънцето на юни прегоряло,
бавно стара планина целува,
в танца ти ефирен виждам вятър
с рози закачливо да флиртува.
Сянката ти тънка и висока,
все едно, че роза се извива,
устните ти плътни и червени,
все едно от рози сок си пила.
В шепите, косите ти преливат
къдрави и гъсти -
сякаш цвят на роза съм притиснал
в грубите си пръсти.
Как ухаеш толкова прекрасно,
сякаш рози призори си брала,
де да може розата да пее -
твоя глас си би избрала.
Отведа ли те от твойта долина,
като роза ще увехнеш от слана...
*
Ала вече щом погледна рози
твоя лик ще бъде този,
който ще си спомня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мира Всички права запазени
аха сетих се 
