из ОМУЗВАНЕ
***
Проклета муза, вероятно
отново е била при друг –
затуй мирише неприятно
на постни манджи с много лук…
Къде по цели дни скитосва…
Къде се губи през нощта…
Навярно за да ме ядосва
тъй рядко мярка се дома…
а речено е, че без муза
не може ни един поет…
На голо полото налхузвам
и влизам в кръчмите наред…
Не ми се пие, Боже мили,
не съм роден алкохоли,
а търся муза лекокрила,
за да довърша своя стих…
***
Най-сетне посети и мен
Ерато – муза лекокрила…
Наскоро беше – онзи ден
и тъкмо бяхме се запили…
Приседна на свободен стол,
пресегна се за мойта чаша,
не пука й, че с бюст е гол
и, че околните се шашкат…
- Пиши, че трябва да вървя! –
и някакъв молив ми тика.
- Не мога дълго да седя
на малка мента със мастика!
- Защо си правиш с мен майтап? –
й викам, гасейки си фаса. –
Над лист моливи що въртят
са на писателската маса!
- Тогава викни по едно!
- Бутилка цяла ще ти взема,
напоркай си се и дано
такава някой те приеме!
- Ей, прав си, братче, тия там,
такава само ме признават,
затуй си фиркам – да не знам
аз с тях, те с мен ли се ебават…
© Георги Кацаров Todos los derechos reservados