27 июл. 2004 г., 22:52

Опит за синтез на теми от форумите

2.4K 0 4

из ОМУЗВАНЕ



***

 

Проклета муза, вероятно

отново е била при друг –

затуй мирише неприятно

на постни манджи с много лук…

Къде по цели дни скитосва…

Къде се губи през нощта…

Навярно за да ме ядосва

тъй рядко мярка се дома…

 

а речено е, че без муза

не може ни един поет…

На голо полото налхузвам

и влизам в кръчмите наред…

Не ми се пие, Боже мили,

не съм роден алкохоли,

а търся муза лекокрила,

за да довърша своя стих…


***

 

Най-сетне посети и мен

Ерато – муза лекокрила…

Наскоро беше – онзи ден

и тъкмо бяхме се запили…

 

Приседна на свободен стол,

пресегна се за мойта чаша,

не пука й, че с бюст е гол

и, че околните се шашкат…

 

- Пиши, че трябва да вървя! –

и някакъв молив ми тика.

- Не мога дълго да седя

на малка мента със мастика!

 

- Защо си правиш с мен майтап? –

й викам, гасейки си фаса. –

Над лист моливи що въртят

са на писателската маса!

 

- Тогава викни по едно!

- Бутилка цяла ще ти взема,

напоркай си се и дано

такава някой те приеме!

 

- Ей, прав си, братче, тия там,

такава само ме признават,

затуй си фиркам – да не знам

аз с тях, те с мен ли се ебават…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Кацаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми! Определено не им е лесно и на музите...
  • хаха - прекрасно си се омузил
  • Пияна после се добра
    до моята тетрадка, тъй епична
    и вика:"Хайде, че събрах
    творенията героични.
    Ако искаш дай едно, че и две,
    ще ги прегледам
    допивам го това шише
    и за муз ще се огледам,
    писна ми да съм сама,
    хората ме търсят, зная,
    но с другарче под ръка
    чувствата ще опозная..."<img src='http://smileys.smileycentral.com/cat/29/29_3_12.gif' alt='Secret' border=0>
  • Хехе, хареса ми. Забавно е, допада ми много
    6 от мен, продължавай в същия дух!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...