21 mar 2007, 8:00

Опитах, но не успях да те забравя, обич моя

  Poesía
2K 0 6
Опитах спомените да удавя...
опитах да забравя...
опитах истински да те намразя,
опитах обещанието да спазя -
онова, което последно аз ти дадох...
че няма да те помня...
че ти ще бъдеш никой...

Опитвах дълги дни и нощи...
гонех сънищата лоши
   (но така желани),
смразявах мислите потайни
   (пак от тебе изтерзани).
Опитвах думите ти да прогоня,
исках да изчезнеш в мрака сив,
исках лика ти да изтрия,
тъй, както трия с гумичка молив...

Исках да потъна там... в забвението...
исках да не ме преследва погледа ти нежен...
Исках да намеря аз спасението,
забивайки в сърцето кол железен...

Но уви... помнех те...
дори в забвението...
Ти бе там...
понякога се криеше из сенките,
понякога бе облян от слънчеви лъчи
и пак разпалваше у мен
   предишните мечти...

И пак опитах аз да те прогоня,
и пак опитах да не помня...
Молех сърцето си
да не те обича.
Молех душата си
да не ти се врича...

Ти с твоята измамна обич,
ти с твойте откраднати милувки,
ти обрече сърцето ми да страда,
а тялото да милее за твойте целувки...

Обрече ме на гибел бавна,
обрече ме на тъга безкрайна...
Искаше за твойте ръце да бъда жадна...
Искаше да бъда твоя тайна...

И за кой ли път опитах да избягам,
за кой ли път си казах, че те мразя,
за кой ли път ти ръка към мен протегна...
за кой ли път аз я хванах...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...