Опитах, но не успях да те забравя, обич моя
Опитах спомените да удавя...
опитах да забравя...
опитах истински да те намразя,
опитах обещанието да спазя -
онова, което последно аз ти дадох...
че няма да те помня...
че ти ще бъдеш никой...
Опитвах дълги дни и нощи...
гонех сънищата лоши
(но така желани),
смразявах мислите потайни
(пак от тебе изтерзани).
Опитвах думите ти да прогоня,
исках да изчезнеш в мрака сив,
исках лика ти да изтрия,
тъй, както трия с гумичка молив...
Исках да потъна там... в забвението...
исках да не ме преследва погледа ти нежен...
Исках да намеря аз спасението,
забивайки в сърцето кол железен...
Но уви... помнех те...
дори в забвението...
Ти бе там...
понякога се криеше из сенките,
понякога бе облян от слънчеви лъчи
и пак разпалваше у мен
предишните мечти...
И пак опитах аз да те прогоня,
и пак опитах да не помня...
Молех сърцето си
да не те обича.
Молех душата си
да не ти се врича...
Ти с твоята измамна обич,
ти с твойте откраднати милувки,
ти обрече сърцето ми да страда,
а тялото да милее за твойте целувки...
Обрече ме на гибел бавна,
обрече ме на тъга безкрайна...
Искаше за твойте ръце да бъда жадна...
Искаше да бъда твоя тайна...
И за кой ли път опитах да избягам,
за кой ли път си казах, че те мразя,
за кой ли път ти ръка към мен протегна...
за кой ли път аз я хванах...
опитах да забравя...
опитах истински да те намразя,
опитах обещанието да спазя -
онова, което последно аз ти дадох...
че няма да те помня...
че ти ще бъдеш никой...
Опитвах дълги дни и нощи...
гонех сънищата лоши
(но така желани),
смразявах мислите потайни
(пак от тебе изтерзани).
Опитвах думите ти да прогоня,
исках да изчезнеш в мрака сив,
исках лика ти да изтрия,
тъй, както трия с гумичка молив...
Исках да потъна там... в забвението...
исках да не ме преследва погледа ти нежен...
Исках да намеря аз спасението,
забивайки в сърцето кол железен...
Но уви... помнех те...
дори в забвението...
Ти бе там...
понякога се криеше из сенките,
понякога бе облян от слънчеви лъчи
и пак разпалваше у мен
предишните мечти...
И пак опитах аз да те прогоня,
и пак опитах да не помня...
Молех сърцето си
да не те обича.
Молех душата си
да не ти се врича...
Ти с твоята измамна обич,
ти с твойте откраднати милувки,
ти обрече сърцето ми да страда,
а тялото да милее за твойте целувки...
Обрече ме на гибел бавна,
обрече ме на тъга безкрайна...
Искаше за твойте ръце да бъда жадна...
Искаше да бъда твоя тайна...
И за кой ли път опитах да избягам,
за кой ли път си казах, че те мразя,
за кой ли път ти ръка към мен протегна...
за кой ли път аз я хванах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
