22 abr 2006, 19:53

Опитах се...

  Poesía
1K 0 7

Опитах се...


Опитах се да бъда силна,

опитах се да вярвам в любовта

бях приятелка , бях любима,

а за миг – отново самота.

 

Опитах да се боря...

отвръщах на всичко с добро,

неспирах вечно да се моля,

да вярвам само в едно.

 

Опитах да раздавам обичта си,

да посрещам всичко с усмивка,

но с това не промених съдбата си -

останах все тъй самичка.

 

Опитах да не бъда тъжна,

да се откъсна от този ад,

поне за миг щастието да върна,

да спрат сълзите да блестят.

 

Опитах се да забравя горчилката

да мисля само за красивото...

но непрекъснато опитвах я

не можех да я захвърля в миналото.

 

Опитвах... но нищо не промених

все същата болка и тъга...

на всичко в живота се усмелих,
но то остана все така.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Амбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...