Опитах се...
Опитах се...
Опитах се да бъда силна,
опитах се да вярвам в любовта
бях приятелка , бях любима,
а за миг – отново самота.
Опитах да се боря...
отвръщах на всичко с добро,
неспирах вечно да се моля,
да вярвам само в едно.
Опитах да раздавам обичта си,
да посрещам всичко с усмивка,
но с това не промених съдбата си -
останах все тъй самичка.
Опитах да не бъда тъжна,
да се откъсна от този ад,
поне за миг щастието да върна,
да спрат сълзите да блестят.
Опитах се да забравя горчилката
да мисля само за красивото...
но непрекъснато опитвах я
не можех да я захвърля в миналото.
Опитвах... но нищо не промених
все същата болка и тъга...
на всичко в живота се усмелих,
но то остана все така.
© Мария Амбова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
БЛАГОДАРЯ НА ВСИчКи за вниманието!
-
Мога да ти кажа, че това, което си написала и аз съм го преживяла! Браво! Стихотворението е наистина чудесно!
-
браво !! мноого добре !! чудесно е !! 6 !!
-
Важното за мен се крие в думата "...Опитах се..."
-
Аааа...стихото е хубаво.
Но му трябва ремонтец...мъничък
Още опитвай и ще успееш.Вярвам! -
Мари, след ноща идва ден, след луната идва слънцето. Ще изгрее и на твоята улица. Вярвай в това и ще го получиш! Късмет! И много, мног ЛЮБОВ!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Както винаги!!
6