Опитах се...
Опитах се...
Опитах се да бъда силна,
опитах се да вярвам в любовта
бях приятелка , бях любима,
а за миг – отново самота.
Опитах да се боря...
отвръщах на всичко с добро,
неспирах вечно да се моля,
да вярвам само в едно.
Опитах да раздавам обичта си,
да посрещам всичко с усмивка,
но с това не промених съдбата си -
останах все тъй самичка.
Опитах да не бъда тъжна,
да се откъсна от този ад,
поне за миг щастието да върна,
да спрат сълзите да блестят.
Опитах се да забравя горчилката
да мисля само за красивото...
но непрекъснато опитвах я
не можех да я захвърля в миналото.
Опитвах... но нищо не промених
все същата болка и тъга...
на всичко в живота се усмелих,
но то остана все така.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Амбова Все права защищены
