10 ene 2005, 20:42

Опитах се да си поканя Господ

  Poesía
1K 0 4

Опитах се да си поканя Господ,

да седне тук на масата до мен.

Опитах се и ето той е тука-

на чашчица коняк обикновен.

Поканих го, за да ми каже

къде сгреших, че става все така

от всичките ми намерения,

от всичките ми пориви, умения

да става само вятър и мъгла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргаритка Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Права си ,отговора е в пътя....трябваха ми години ,за да го разбера и слава Богу,че сега знам...
  • Не е важно на къде отиваш, не е важно дали ще стигнеш до там, важен е пътя, който ще извървиш до там. Не съм го казала аз, но понеже не помня наизуст преразказвам! Като прочетох стихотворението ти, веднага се сетих за това. Асоциация... Много пъти съм се питала същото! Поздрави! Отговора е в пътя...
  • Сама трябва да намериш решението. Колкото и да е трудно. Това май е солта на живота - банален, но верен израз... Хубаво е!
  • Не си ли го публикувала и преди? Адски познато ми звучи.Много е хубаво!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...