10.01.2005 г., 20:42 ч.

Опитах се да си поканя Господ 

  Поезия
746 0 4

Опитах се да си поканя Господ,

да седне тук на масата до мен.

Опитах се и ето той е тука-

на чашчица коняк обикновен.

Поканих го, за да ми каже

къде сгреших, че става все така

от всичките ми намерения,

от всичките ми пориви, умения

да става само вятър и мъгла.

© Маргаритка Харизанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Права си ,отговора е в пътя....трябваха ми години ,за да го разбера и слава Богу,че сега знам...
  • Не е важно на къде отиваш, не е важно дали ще стигнеш до там, важен е пътя, който ще извървиш до там. Не съм го казала аз, но понеже не помня наизуст преразказвам! Като прочетох стихотворението ти, веднага се сетих за това. Асоциация... Много пъти съм се питала същото! Поздрави! Отговора е в пътя...
  • Сама трябва да намериш решението. Колкото и да е трудно. Това май е солта на живота - банален, но верен израз... Хубаво е!
  • Не си ли го публикувала и преди? Адски познато ми звучи.Много е хубаво!
Предложения
: ??:??