Опитах се да си поканя Господ

Jan 10, 2005, 8:42 PM

Poetry

817 0 4

Опитах се да си поканя Господ,

да седне тук на масата до мен.

Опитах се и ето той е тука-

на чашчица коняк обикновен.

Поканих го, за да ми каже

къде сгреших, че става все така

от всичките ми намерения,

от всичките ми пориви, умения

да става само вятър и мъгла.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

margi (Маргаритка Харизанова)

2005-01-11T18:15:31+02:00

Права си ,отговора е в пътя....трябваха ми години ,за да го разбера и слава Богу,че сега знам...
sinner (Кая)

2005-01-11T18:07:55+02:00

Не е важно на къде отиваш, не е важно дали ще стигнеш до там, важен е пътя, който ще извървиш до там. Не съм го казала аз, но понеже не помня наизуст преразказвам! Като прочетох стихотворението ти, веднага се сетих за това. Асоциация... Много пъти съм се питала същото! Поздрави! Отговора е в пътя...
Далия (Далия)

2005-01-11T09:00:10+02:00

Сама трябва да намериш решението. Колкото и да е трудно. Това май е солта на живота - банален, но верен израз... Хубаво е!
Lanfear (Емма)

2005-01-10T23:28:02+02:00

Не си ли го публикувала и преди? Адски познато ми звучи.Много е хубаво!