Гънките на дланите си гледам -
в тях е скрита моята съдба.
Смисъл във чертичките откривам –
уча се да “гледам на ръка”.
Уча се живота да предричам,
да предсказвам пътя си напред.
Думички магически изричам
(пиша ги в поредния куплет).
Но във мене мисъл се прокрадва:
“Може би е по-добре да спреш.
За да може всичко да те радва,
не е нужно да го разбереш.
Не е нужно да го разтълкуваш
и систематично подредиш.
Вместо само празно да мъдруваш
по-добре - опитай да летиш!”
© Деси Копчалийска Todos los derechos reservados