20.06.2008 г., 19:52

Опитай да летиш

1.3K 0 10

Гънките на дланите си гледам -

в тях е скрита моята съдба.

Смисъл във чертичките откривам –

уча се да “гледам на ръка”.

 

Уча се живота да предричам,

да предсказвам пътя си напред.

Думички магически изричам

(пиша ги в поредния куплет).

 

Но във мене мисъл се прокрадва:

“Може би е по-добре да спреш.

За да може всичко да те радва,

не е нужно да го разбереш.

 

Не е нужно да го разтълкуваш

и систематично подредиш.

Вместо само празно да мъдруваш

по-добре - опитай да летиш!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Копчалийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...