Така упорито, така упорито
ти своята мъка да скриеш опитваш,
обаче я виждам, блести в очите,
вървиш си, блестиш си, от нея блестиш си.
Ранил те той, ясно е ранил те е,
убил те е с думите си, убил те е,
с целувките на чужди устни убил те е,
с презрителен смях ясно ми е убил те е.
Само когато заплачеш си жива,
когато спреш сякаш че не си жива,
а колко си нежна, колко си красива,
защо пред всички правиш се на щастлива.
Видях те как спиш от сълзи уморена,
от спомен превзета и нощем, и денем
за липсваща обич, сирена червена
изпъждането бе, в секса необикновена.
За да се хвали с красавица нежна
била си му нужна, имал е надежда,
че все ще търпиш и ще го обичаш,
тези комплименти били са мъчителни.
Но си го обичала толкова дълго,
толкова колкото той те е лъгал,
опитваш се някъде болка да скъташ,
не можеш, както лъжите да преглътнеш.
Опитваш се, не можеш, няма да стане
да скриеш хиляди невидими рани,
в очите ти фойерверк – душа ранена,
от метри личи си че си наскърбена.
Опитвай се, няма да можеш
да ме накараш щастлива да те виждам,
аз да го повярвам просто не мога,
презирал те е, за теб всеки му завиждал.
Опитвай се, няма да можеш
все да се преструваш а пред мене никак,
никак не ти вярвам, чуй ме не е сложно
към теб любовта ми в миг да извикаш.
Опитвай, няма да можеш, не можеш,
но имаш право и имаш възможност,
обаче когато луната изгасне,
просто твоята мъка кара тъй бясно.
Защо я изпитваш все още кажи им,
защо със сълзи ти я храниш, кажи ми,
не на мен на себе си радост дължиш ти,
жена изоставена колко пъти съм виждал.
Тази вечер тук бях луната да вкуся,
насладих са на природата-изкуство,
красота чувствах, гледам те и чувствам,
време е да чувстваш мойте влюбени устни.
24.09.20
© Todos los derechos reservados