10 окт. 2020 г., 08:45
Така упорито, така упорито
ти своята мъка да скриеш опитваш,
обаче я виждам, блести в очите,
вървиш си, блестиш си, от нея блестиш си.
Ранил те той, ясно е ранил те е,
убил те е с думите си, убил те е,
с целувките на чужди устни убил те е,
с презрителен смях ясно ми е убил те е.
Само когато заплачеш си жива,
когато спреш сякаш че не си жива,
а колко си нежна, колко си красива,
защо пред всички правиш се на щастлива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация