7 abr 2011, 20:22

Опиянение 

  Poesía
758 0 1

Ти хвърляш в транс душата ми незрима,

пламък, тих, но неспокоен.

В твоите огньове да загина -

да бъда истински и непокорен.

 

За мен оставаш толкова далечна 

и блян коварен те роди,

но в себе си издигам те неподправена и вечна,

застанала пред разрухата от егоистични помисли.

 

Чертая образа ти със щрихове неточни.

Не ме интересува лицето, загубено в мъгла.

Влияние оказват мислите ти, изградени

върху стволове от разсъждения нетрайни.

 

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??