Ти хвърляш в транс душата ми незрима,
пламък, тих, но неспокоен.
В твоите огньове да загина -
да бъда истински и непокорен.
За мен оставаш толкова далечна
и блян коварен те роди,
но в себе си издигам те неподправена и вечна,
застанала пред разрухата от егоистични помисли.
Чертая образа ти със щрихове неточни.
Не ме интересува лицето, загубено в мъгла.
Влияние оказват мислите ти, изградени
върху стволове от разсъждения нетрайни.
© Златина Георгиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
