Какво да дочака? Кого и защо?
Толкова просто е - налей и да пие!
От любов е пияна, а й горчи
до задавяне скришната рана.
И плъзва се нещото във очите й,
изчегъркало гърлото сухо.
Треперят ръцете в очакване
да дойде Тя, да притъпи болката.
И ето Я... идва след чаша, две или три.
С блуждаеща сянка прегръща душата й.
Между пръстите фасът и не трепери.
Дори да запари, почти не боли. ...